Улов на речен Сом

В нашата страна има няколко основни големи реки. Във всички от тях присъства сома, като обитател. Мнозина риболовци пренебрегват този риболов, не защото не им се ловят сомове, а просто защото в последните няколко години рибите в реките се разредиха чувстви­телно. Прекалено многото бракониери допринесоха съществено за това. От известно време насам обаче бракониери се срещат значително по-рядко и популациите на рибите започнаха да се посъвземат.

В много от реките това се почувства и все по-често се улавят прилич­ни екземпляри. Ако сте сред привърже­ниците на този риболов, съвсем спокой­но бихте могли отново да се насочите към него. Тук аз ще се опитам да споделя впечатленията си от този риболов. Рибите, които се ловят по притоците на реките Дунав, Марица и Струма се разли­чават от тези в язовирите. Ако в повечето язовири можем да разчитаме на трофеен сом, по реките това няма как да стане. Ри­бите, които се улавят, са далеч по-малки. Най-често ловени са малките сомчета, но това става целенасочено. Тук много важ­на роля играе стръвта, с която ловим, как- то и подходът към риболова. Необходимо е да елиминираме маломерните риби и да се насочим към риболов на прилични сомове. Реално погледнато, можем да разчитаме на риби от порядъка на 3-4, пряко сили до към 10 кг. Това са реални размери за реки като Струма и Марица в по-долните им течения. Не че не можем да хванем и по-голям екземпляр, но това е голяма рядкост. В тези реки са улавяни и сомове над 20 кг.

Като споменах долното течение на реки­те, е редно да поясня защо точно там трябва да търсим едрите сомове. Ако се насочим към този риболов, безспорно то­ва трябва да става в долното течение на която и да е било река. Там дебитът на во­дата е по-голям, има по-удобни места, ви­ровете са по-големи и е нормално да очакваме по-големи риби. Река Дунав в това отношение е изключение. Тя е много по-голяма и дълбока и риболовът върви по цялото й течение. Всички нейни притоци, като Искър, Огоста, Вит и др., държат сом, но е препоръчително рибите да се търсят в по-долните им течения, а и по тях сомът влиза основно от Дунав. Поведението на тази риба е малко стран­но. Рибата е доста интелигентна, ако мога така да се изразя, и си има своите предпо­читания. Активизира се в лошо време, по точно преди или след него. Доказано е, че гръмотевиците дразнят сома, но не толко­ва, че да го карат да се храни, а по-скоро го активизират и раздвижват, като става доста агресивен. Би нападнал всяка една примамка, ако попадне в неговия обсег и то не толкова защото е гладен, а защото е раздразнен. Рибата се храни основно нощно време. Кълве и през деня, но точ­но в моментите, които споменах - преди и след буря. Рибата усеща това още преди ние да сме разбрали и се активизира. За да хванем сом през деня, е необходимо стръвта да попадне в голяма близост до мястото, където се намира рибата. Това обаче е доста трудно да се направи и по тази причина рибите се ловят вечерно време. Зрението на сома не е развито, ка­то на другите риби, и той се ориентира по нюх. За да намери стръвта ни, той трябва да е активен и да се движи. Точно му е мястото на риболова на кльонк. Този на­чин на риболов с нещо дразни сома и го кара да се движи и да търси, но с какво точно кльонкането дразни сома, никой не може да каже. През деня рибите се държат в по-дълбоките и бавни вирове, зад паднали дървета или в подкопани бре­гове с подмоли. Това се знае от много ри­боловци и именно заради това си "отряз­ват главите", когато отидат за сом. Уста­новяват се на мястото с дълбочина, къде- то се предполага, че се държат рибите, и там изкарват нощта. Когато рибите се ак­тивизират, всъщност ги чакат на най-не- подходящите места и е трудно да ги хва­нат. А рибите стоят там само през деня! Вечерно време излизат по плитчините на реката, в по-бързите места, там, където никога не можем да предположим, че мо­же да има сом. А, всъщност, чакаме именно нощта, за да хванем някоя риба. Разбира се, често се хващат риби, но пре­димно дребни екземпляри. Затова място­то е много важно! Трябва да го подберем много внимателно и да чакаме удобните моменти, когато рибите се хранят. Това става по следния начин. Отиваме на река­та и избираме хубав, бавен и дълбок вир, където предполагаме, че има риби. Оти­ваме в началото на вира, където влиза во­дата, или по-точно казано на бързея. Търсим място с дълбочина от порядъка до 1 м, това е максимумът. Заставаме в нача­лото на вира, където влиза бързея, но ло­вим отстрани на него....... Следва продължение...